Мадона закъсня с 2 часа и разочарова !
30 Август 2009
Не съм от най-големите фенове на Мадона, но изпитвам респект. Харесва ми, че е модерна, провокативна и не се предава. На живо се усеща харизмата, която различава големите от по-посредствените изпълнители и аз исках да почувствам заряда, с който Мадона покорява феновете си. Имах билет от 150 лева и с него успях да се добера до сравнително добро (правостоящо) място пред сцената. Хората около мен бяха дошли много по-рано – към 17-18 часа.
Около 20 часа (когато беше обявено началото на концерта) някакъв диджей излезе и започна да пуска музика на Риана и други известни в момента поп-изпълнители, което накара публиката да тръпне в очакване. Това продължи двайсетина минути. После излязоха танцьори – живи, скокливи и атрактивни. Поиграха малко на сцената и се прибраха. Но вместо да започне концертът, нещата се разсъхнаха. Изчезнаха хората, пуснаха някаква музичка за фон и се започна голямото чакане.
Стадионът беше препълнен и публиката взе да унива от жега и умора. Към 21 часа много от правостоящите си бяха изпили водата, която си носеха отвън и се оплакваха от жажда и болки в краката и кръста. Усети се всеобщо раздразнение от закъснението. По трибуните хората от скука започнаха да правят „мексиканска вълна”, а в един от секторите запяха химна на България.
Нищо не помогна. Мадона не излизаше, а шоуто така и не започваше. След известно затишие, към 21.30 над стадиона се понесе задружно освиркване. Много от правостоящите чакаха вече от 4-5 часа и бяха напълно изтормозени. Кой клечеше, кой присядаше на земята, въпреки теснотията. Дори и най-големите фенове, които бяха заели местата на оградата, подгънаха крака и се хванаха за главите от умора и отегчение.
„Чух, че в Румъния Мадона говорила колко зле сме се отнасяли в Източна Европа с ромите - коментира девойка от публиката. А тя как се отнася с феновете си? Затова ли дадохме толкова пари? Концертът вече трябваше да е свършил, а още не е започнал…” Друга жена говореше по телефона на приятел: „Веднага бих си тръгнала, не ми пука за парите, здравето ми е по-важно, но тук е такава блъсканица, че е невъзможно да излезна, преди всички да си тръгнат”.
И наистина, чакането превърна концерта в изтезание за правостоящите. Въпреки че бях отишла сравнително късно – само половин час преди обявения час, към 21.40 вече съжалявах, че изобщо съм там. Кляках, ставах, държах се за главата, молих се на охраната за вода и се чувствах като част от тъпо стадо, което си е платило да го унижават. За сравнение - когато миналото лято закъснях с 5 минути за концерта на Металика, изпуснах първото парче. Бяха разцепили секундата. Както гласи народната мъдрост „Точността е вежливостта на кралете”…
Накрая все пак доживяхме. Около 22 часа се появи Мадона и хората замениха киселите физиономии с уморени усмивки. Песни, танци и модерни сценични ефекти имаше. Звукът беше отличен. Но лично аз останах по-скоро разочарована. Предварително се извинявам на най-големите фенове за впечатлението, което ще споделя, но след първия половин час не можех да се отърва от усещането, че съм на концерт на нещо средно между Лили Иванова и фолк певица. От една страна на Мадона определено й личаха възрастта и изтощението (особено на фона на младите, гъвкави и жизнерадостни танцьори), а от друга – някак не се справяше с пеенето на живо. Гледах и се опитвах да уловя харизмата. Исках да се заразя от нейното уникално присъствие, да се „вдигна” и да усетя духа, който носи Мадона. Но не се получи.
Фалшив ми се стори контактът й с публиката. Много поза и хореография показа, но не и - глас и сърце. Сякаш не се радваше истински от това, което прави, а искаше да мине и този концерт, и да ходи да си почива. Да, пееше, танцуваше, мъчеше се всичко да мине по възможно най-добрия начин, но определено „се мъчеше”. Сякаш не беше на нивото на светлинните ефекти, танцьорите и песните си, а те я подпираха по някакъв начин, за да не се издъни напълно.
Накрая, при изпълнението й на “Ray of light” нещо като че ли попросветна – усетиха се огънят и стихията, с които Мадона върти машината за големите пари. Изведнъж се развъртя и успя да надскочи другите танцьори (които дотогава я превъзхождаха като сценично присъствие), започна да пее с видимо удоволствие и при това - вярно.
Оказа се, че това било последното парче. На екраните се изписа „Game over” и концертът свърши. Вместо да се развика за „бис”, публиката с готовност обърна гръб на сцената и се разбърза към изходите.
„Това ми беше последният концерт – нещо вече май не си падам по тези работи”, каза на излизане симпатичен младеж на момичето си, а то започна да го успокоява: „Другия път може да си вземем билети на трибуните – като си седнал, не е толкова мъчително”. Замислих се за този абсурд – вместо да излизаш щастлив и зареден от концерт на любим изпълнител, когото си чакал с месеци и си видял на живо отблизо, да си мислиш как си щял да се изтормозиш по-малко, ако беше седнал по-далече.
Ходила съм на десетки концерти и почти винаги съм била отпред в най-голямото меле. Радостта и съпреживяването от случващото се на сцената са ме докарвали до такъв екстаз, че после не съм можела да спя по 2 денонощия от щастие и вълнение. А днес не мога да стана от леглото до обяд. Чувствам се като пребита. Сигурност има и хора, за които концертът на Мадона е бил велико преживяване, но за мен беше разочарование и едва ли проблемът е само в моя телевизор…
България Таймс
Няма коментари:
Публикуване на коментар