Мадона в страната на Човека т>естис !

Мадона в София.Фото: Ани Петрова.

Калин Руменов

Страната на Красимир Аврамов не може да има и скромно мнение за фалшиво пеещата Мадона. Не защото е забранено, а защото е нелепо. Както да закусваш цял живот милинки с боза и да коментираш гурме кухнята. Това е конфликт между различни масови култури. Едната е построена върху усещането за с>екс. А другата – върху усещането за неясна полова система. Страна, в която т>естисът се използва за малтретиране на звук – може да има претенции единствено, че Веселин Маринов се поти прекалено в НДК. И пръска публиката от първите редове.

Демонстрацията на ограничена обща култура за масова култура ни кара да изглеждаме като църковни смотаня

ци. Които искат да цензурират световния pop, за да се чуе техният поп. Общата ни концертна култура стига дотам, че да се държим с Мадона като жури на „Мюзик айдъл”. Не е важно как пее тази жена. А че в куфарите си донесе истинския шоу бизнес. В него няма предплатени sms-и, кръчмарска п>орнография, подарени карамфили след последния плейбек и самоцелна п>едерастия. Няма също безплатна предизборна музика на площада и юбилеи като „30 години на сцена”. От които последните 25 са били без нова песен. Истинският шоу бизнес ни беше на гости, а ние му казахме, че пее зле. Въпреки че отдавна сме забравили как се стига до звукозаписното студио и какво се прави там. Държахме се подозрително и свински като шопско село. В което случайно е попаднал човек с бели градски дрехи.

В страната на гласовете, изв

личани от дълбините на скопения т>естис, критерият за оценка продължава да бъде неясното понятие „талант”. А маркетингът продължава да е мръсна колкото същия тестис дума. Ако Мадона беше разговаряла с bg медии, те вероятно щяха да я попитат какво мисли за подмятанията, че пее фалшиво и е вече стара. И да очакват отговор – говорят така, защото ми завиждат. Но Мадона няма нужда от телевизионно турне за лигави интервюта. Защото концертът й беше много предварително продаден. И заедно с последния билет беше приключила възможността за сутрешен разговор около измеренията на таланта. С последния продаден билет започва пропастта между фалшивото и фалша. Между истинския бизнес, където може да объркаш няколко песни пред пълен стадион.

И пародията му, в която постоянно напомняш за милионите си верни фенове. Чийто брой странно не съответства на приходите ти от албуми и билети. А точно те са реалното счетоводство на у

спеха. И заради тях Мадона е истинска звезда, която може да си позволи дори да пее фалшиво. А ние не можем да си позволим и мрънкащото мнение, че я докачахме остаряла. Който го има – нека покаже касовите си бележки за лицензирана музика. Заради тяхната нищожност доскоро беше безсмислено да се пее в България, тъй като турнета подгряваха печалбите от албуми. Интернет пиратството обаче преобърна пазара, превръщайки концертите в по-доходоносното перо. Тази промяна доведе тук Мадона, а не потребителската ни еволюция. Но ако продължавате да настоявате за правилно пеене – купете си билет за Петя Буюклиева или Георги Христов. Аз обаче няма да дойда с вас.

Мадона беше тук, защото имаше работа – да покаже шоуто си и да си прибере парите. А ние успяхме да я използва

ме като фетиш на излагацията и шовинизацията. Прогресивно затъпяващата църква се самосаботира, след като не убеди нито един християнин да си върне билета заради религиозното вето. Докато взискателните звезди и публиката им от безплатните предизборни концерти не излязоха от матрицата на таланта – ние какви певици имаме, в зала „Олимпия” ги канят и цялата вселена им завижда. Много по-умно би било да използваме Мадона като замисляне за дефицита ни на оригинални продукти.

Не само в музиката, а изобщо в цялата масова култура. Нямаме филми, които произвеждат печалба. Когато Мадона разработва образа на модерния с>екс – в bg филмите хората си говорят на „другарко” и „другарю”, опитвайки се да се изчукат. Вече се чукат, без да си говорят, което

въобще не е нормален преход. Нямаме дори голяма телевизия със собствени комерсиални формати. Имаме само липса на т>естиси, които са едновременно символ на импотентната ни масова култура и нейния най-оригинален номер. От тях може да се извлече отчайващ звук и също толкова отчайваща печалба.

България Таймс

>>>

Снимка:http://www.bnr.bg.

Леа Коен

Кой храчи върху Мадона?

Храчките върху Мадона в българската преса позасъхнаха, въпреки че седмичните издания продължават словесната лапидация, организирана по повод нейния концерт в София.

Едни заплюха Мадона с видимо сладострастие заради нарушение на морала, други с фалшива набожност заради православието, трети от неприкрито женомразство, а най-голямата част от завист. Блудствената оргия, извършена в продължение на седмица върху сянката на звездата, която впрочем нито разбра за нея, нито някога ще се заинтересува от това обругаване, приличаше на старателно подготвен ритуал по екзорсизъм, участниците в който не съзнаваха, че единствени обладани от дявола бяха самите те. Как се случи така, че Мадона обедини за кратко несъвместими при други обстоятелства медии и отделни техни представители в общо движение с полит-морал-клерикален характер, което дружно се опълчи срещу кралицата на попа? Ще спестя на читателите цитатите с вулгарни епитети и описания, изскочили от неосветени мозъчни локви на воайорското съзнание или на брутален, мачистки манталитет на този или оня автор, но ще се опитам да дам поне едно от възможните обяснения на този акт на вербална агресия, която не само концертът, но и самата Мадона предизвика.

Ако съдя по публикациите, към певицата бяха предявявани претенции да пее като Мария Калас, да танцува като Баришников, да е влиятелна като Обама, религиозна като папа Бенедикт, благодетелна като майка Тереза и комуникативна като Опра Уинфри. Трябвало да се ръкува с всички, естествено най-напред с правителството, трябвало да посети културните ни забележителности, също така да се заинтересувала от положението на ромите, на инвалидите и прочее, а в знак на уважение към страната ни – защо да не опита българските гозби и дори да гостува поне на предаването „Здравей, България!” Напълно сериозно Мартин Карбовски я укори, че не се е срещнала с правителството или поне с циганската общност, може би за да деблокира спрените еврофондове или най-малко да сложи етнически ред в ромската махала. Друг негов колега напомни залитанията й по кабалата и също така сериозно призова православните християни да я бойкотират. Симпатичният Милен Цветков намери дефекти в гласовата й подготовка, а хореографските й умения наподоби на гимнастика. Четвърти с лицемерието на тартюф сбърчи вежди заради провокативните й жестове и (опазил Бог!) – сексволности с жени!

Всичко това се случва в страна, в която вилнее чалгата, силиконените мадами на Пайнър реват простотии в усилвателите и не могат да мръднат задниците си поради проблеми с теглото, България се посрамва като за световно на Евровизия с недоразумението човек-глас, а за най-голямо постижение на българската попмузика е обявен платеният с чужди средства концерт на „първата дама”Лили Иванова в „Олимпия” пред има-няма 1000 човека!

Защо тогава господа-другари от медиите толкова се дразните от Мадона? Може би защото Мадона не е звезда, а институция, театър, представа за шоу в най-високото измерение на професионализма, не само „продукт”, както твърди Карбовски, но и индивидуалност, която личи отвсякъде, с каквито и очи да я гледате?

Мисля, че я мразите, защото не е възможна в посредствения свят, в който всички живеем, и от който вие самите тайно се срамувате, но не желаете да го напуснете или промените, защото е единственият комфорт, с който разполагате. Понеже сте суетни, желаете този комфорт да бъде разпознат като истински лукс на медийна среда, на шоубиз или на друга „творческа” дейност, в каквато се изявявате. Мадона със своя безкомпромисен професионализъм, с желязната си артистична дисциплина и невероятен по своята модерност спектакъл е отрицание на всичко това. 60 хиляди го разбраха и за много от тях критериите за шоу вероятно ще се променят. Това вече реално заплашва жалките спектакли тип „биг, вип” и всякакъв друг тип брадъри и систъри, основа за вашия комфорт на медийни дилетанти.

Затова, моля ви, не плюйте срещу Мадона! Вятърът обръща храчките срещу самите вас.

Точно преди 80 години в София е гостувала Жозефина Бейкър. Концертът (или концертите й) са били във Военния клуб. От моя дядо съм слушала разкази за това, как софийските франтове са чакали екзотичната красавица от ранни зори пред входа на хотел България, за да я съпроводят като дълга, възторжена тълпа по Царя. Концертът й бил изключително преживяване, неповторимо във всякакъв смисъл. Включително и затова, че десетилетия никоя друга звезда не посетила България. По известни на всички ни причини!

Трийсет години след Жозефина Бейкър в София е трябвало да дойдат „Бийтълс”, но ДС решило, че това посещение ще бъде вредно за народа и го осуетило. След това над България се спусна мъглата на безкрайната скука на соцпопа и на „Златния Орфей”. Та и до днес!

Затова не плюйте срещу Мадона, моля ви! Обичайте я, дори само заради жеста й да дойде тук. Този жест дава надежда, че и други могат да я последват и че слушателите на нейния единствен и уникален концерт у нас няма да разказват за случката на своите внуци като за някаква фантастична измислица от времето на прехода.

България Таймс